Село Зая

     Историята на едно село, като всяка друга история трябва да се гради само въз основа на строго установени истини, извлечени от документи, паметници на веществената култура и бита. За съжаление тъкмо най- важното е най- оскъдно. Независимо от всичко се захванах с желание да помогна в опазването на малкото останало от миналото на нашия роден край, незагаснало през дългия низ на изминалите години. Пред нас си отиват един по един възрастните хора на селото, под напора на съвременния ритъм гаснат спомени, предания и легенди.
     Използвах книгата на д-р Ганчо Иванов Ганчев като основа за историята на селото, местоположението му, поминъка и занаятите написана през 1944 година. Добавих към нея събитията които са се случили до ден днешен, помъчих се да си спомня някои празници от бита на моето далечно детство. Заедно с учителя Митко Иванов Колев съставихме списък на завършилите началното училище в село Зая и продължили образованието си в по- горна степен. Беседвах с много стари хора от селото за събития и нрави от миналото. Събраните материали пожела да напише на компютър Емилия Ботева Михайлова, работеща в исторически музей Дряново, като ми представи редица материали свързани с историята на Зая, за което сърдечно й благодаря.

Местоположение и данни за основаване на селото

     В предбалкана на 20 км. западно от Велико Търново и на 5 км. Източно от гр. Дряново по поречието на Дряновска река, на шосейния път свързващ Велико Търново с Габрово, разположено върху високите ридове отстоящи северно от реката на 500 м. е село Зая. Къщите са застроени върху няколко хълма. Отдалече селото има много живописен изглед, а от него се открива красива панорама към село Ганчовец и към Стара планина. Надморската височина на Зая е 300 метра. Селото е свързано с Ганчовец чрез удобен асфалтов път, който преминава над реката със здрав железобетонен мост, построен през 1936. До тогава заювчани преминавали по височината "Калето" за да стигнат до село Ганчовец. Когато реката течала бавно в коритото си тогава се минавало по разкривени стъпала, от които неведнъж невнимателен пътник е падал във водата.
     Според преданието село Зая е заселено към 1690 г. Първият заселник е дядо Никола от Дряново и се е занимавал с овцевъдство. Отначало той си направил кошара в местността "Каръка", а после се заселва постоянно където е сегашното село и до днес тази махала носи името Николовска. След него се заселва друг човек на име Боню, който създава Бонювската махала, а по-късно се образува трета махала наречена Долна, понеже се намира на по-ниско спрямо останалите две по посока на реката. Днес трите махали са свързани и образуват село Зая. Селището получава името Зая от това, че когато близките на дядо Никола от Дряново го запитали къде живее, той отговорил: "Ей там на ония ридове, където се припичам като заек." От това произлязло името на селището - Заяка, а после дошло до съкратения вариант и се получило името Зая. Друго обяснение за произхода на името няма.
     Говоримия език на заювчани е чисто български, но в разговорния език се срещат турски, гръцки, френски и латински думи.

СЕЛО  ЗАЯ  КАТО  СЕЛИЩЕ

     Преди Освобождението с. Зая е било колиби и се е числяло към кметското наместничество в с. Катранджии. Въпреки че е на един километър от с. Ганчовец, а на три километра от с. Катранджии в административно отношение селото се е числяло към с. Катранджии, защото Дряновската река е била постоянна пречка при свързване на селата Ганчовец и Зая. Тази пречка е премахната едва през 1936 г., когато е построен железобетонен мост. И след Освобождението Зая продължавало да се числи към община Катранджии. През 1888 г. Зая заедно с колиби Саласука образуват самостоятелна община, която просъществувала само една година. Кмет на общината е бил Петко Ганев от с. Зая. На следващата година двете села са върнати в състава на община Катранджии. От 1898 г. Зая и Саласука се присъединяват към община Ганчовец, където са и до днес. Статута от колиби на село се променя през 1893г. В Ганчовската община кметове от с. Зая са били: Кольо Станев 01.03.1901 - 13.10.1901 г., Ганьо Стоянов 18.04.1911 - 18.12.1918 г., Ганьо Стоянов 16.02.1920 - 1.04.1921 г., Боньо Колев Цопаров 25.05.1922 - 28.06.1923 г., Кольо Стоянов 13.03.1926 - 24.05.1926 г., Петър Стоянов 24.02.1930 - 8.03.1932 г. и  Пенчо Минчев Коев 25.03.1933 - 16.03.1934 г. Всички посочени лица са били избирани за кметове от общинските съветници т.е. от представителите на населението.

     По време на Освобождението в Зая е имало 40 къщи с около 300 души население. През 1944 г. е с 64 къщи и около 350 жители. През 1943 г. селото е планирано. Землището на с. Зая и с. Саласука обхваща около 3600 дка земя, от които 2300 дка са ниви, 114 дка лозя, 80 дка ливади, 120 дка овощни градини, 737 дка гори, 185 дка пасища. Землището е било разпределено между 64 стопанства, от които 5 са притежавали над 100 дка земи, 16 от 50 до 100 дка, 21 от 30 до 50 дка и 22 семейства под 30 дка.

     Основен поминък е бил земеделието. Всяко стопанство се е старало да изкарва необходимите за собствети нужди храни и фураж, но понякога те са били недостатъчни и семействата са били принудени да купуват. Освен със земеделие, населението се е занимавало и с лозарство и скотовъдство.
     През 1944 г. в с. Зая е имало 216 говеда, 18 коня и 257 овце 15 кози, 60 свине, 1 магаре и около 200 домашни птици. В момента в селото никой не се занимава със земеделие и лозарство. Скотовъдството е западнало до минимум. В селото има една крава, около 25 овце, 20 кози и минимално количество домашни птици. Заювчани развивали занаяти, чрез които допълвали необходимите им за семействата приходи. Такива занаяти са : тепавичарство и каменоделство. Заювчани са държали 4 тепавици и една караджейка в Ганчовското землище и 4 тепавици в землището на с. Саласука. Тепавици са имали и в други селища на страната. Тепавичарството е било страничен поминък на 16 домакинства.
     Голям брой заювчани се занимават с каменоделство. От това малко село са излезли прочути предприемачи. Такъв например е бил Петър Пенчев. Той е строил много обществени сгради и е бил търсен за съвет от много строителни инженери. Неговите внук и правнук Кольо Димитров Пенчев и Димитър Колев Димитров също са добри строители.
     След Първата световна война известен брой заювчани са станали собственици на маслобойни. Най- много се издигнал Пейо Пеев . Този предприемчив човек е имал най-големите маслобойни и фабрики за рафинерия в Бургас. В с. Зая не е имало условия за развитие на търговия и занаяти. До 1944 г. в селото е имало една кръчма, една бакалница с кафене, кредитна кооперация и един занаятчия бъчвар - Пенчо Богданов.
     В момента в селото има един магазин за хранителни стоки. Земята пустее. Лозята изсъхнаха и не се обработват. Овощната градина от сливи, вишни и череши също изсъхна. Бахчичките край реката не се сеят, защото циганите ги опустошават. В къщите на село живеят само пенсионери. Празници в читалището не се провеждат. Къщите от 64 са се увеличили на 71. Построиха се две нови къщи и 5 вили. Новопостроените къщи са закупени от англичани. Към декември 2007 година в селото живеят постоянно две английски семейства. Първият заселник от Острова е Иън Джонсън от град Донкастър, който си е купил къща през март 2004 година. През 2007 Йън става арендатор на магазина в Зая.